Това каза за ФрогНюз журналистът и културолог Юлия Владимирова. Ето го

Това сподели за ФрогНюз журналистът и културолог Юлия Владимирова.

 

Ето го и цялото изявление:

Г-жо Владимирова, какво усещане остави във Вас тазгодишната гала на филмовите награди “Оскар ”. Сипят се обвинявания, че е била много скучна.

Да, несъмнено беше по този начин. Тази година церемонията с безусловно нищо не направи усещане. Нямаше кавги, даже и самият водещ Джими Кимъл, който е комедиант, се беше пошегувал, че в случай че стане някакъв случай като този с Уил Смит и Крис Рок, ще би трябвало някой от участниците да вземе премия за основна мъжка роля, което беше неуместна смешка, съгласно мен. 

 

Като цяло нямаше нищо ненадейно и ексцентрично. Дори, когато приказваме за самите спечелили, нямаше нищо изненадващо и беше планувано от букмейкърите и всевъзможни хора, които преди този момент залагаха за това кои филми ще завоюват “Оскар ”. 

Тенденцията е тези награди да стават все по-непопулярни, макар че означиха лек растеж откъм зрителски интерес и рейтинг по отношение на предходната година. Те стават все по-безинтересни поради неналичието на хитови заглавия, поради това, че се дават от ден на ден награди, които би трябвало да припокриват избрани публични правила. Вече няма нищо, което да ни изненада.

 

Споменахте, че не е имало нищо ненадейно в тазгодишните “Оскари ”. За огромна част от феновете обаче огромната изненадата пристигна с кино лентата “Всичко на всички места едновременно ", който завоюва цели седем статуетки. Той беше отличен в категориите за най-хубав филм, режисьор, водеща женска роля, поддържаща женска и мъжка роля, автентичен сюжет и монтаж. Мишел Йео стана първата азиатска актриса с " Оскар " за водеща женска роля. Заслужени ли са всички тези статуетки?

Още преди “Оскарите ” този филм взе много награди. Той завоюва доста “Златни глобуси ”, завоюва и над 300 награди от разнообразни други фестивали и в последна сметка стартира да се приказва доста за него. Това е филм на едно без значение студио - А24.

 

Никой не би подозирал, че филм на едно такова без значение студио ще придърпа вниманието на филмовите награди, на критиците, включително и на публиката.

 

Аз обаче съм извънредно сериозна, въобще не ми хареса като филм, като кино и естетически качества нужни за един филм да наподобява цялостен и да има ясни послания. Точно противоположното.

 

Това е един разпилян, неструктуриран филм, който даже и да има някакви хубави послания, те се изгубват в кашата, която в действителност съставлява тази продукция.

 

Той имаше 11 номинации за “Оскар ”, като взе 7 от тях. Това значи, че би трябвало да е филмът на века, а в тази ситуация не виждам по какъв начин ще остане в историята на киното като някаква класика.

 

Защото когато дадеш 7 награди, това значи, че имаш в действителност доста мощни послания - приказваме за образни послания, фасон на правене на кино лентата и, несъмнено, като някакви метафизичен възгледи за света, в който живеем.

 

Във съответния филм не виждаме такива и аз допускам, че този избор подхранва новите правила на Холивуд, които са завоювани от трендовете и политическата уместност, че би трябвало да има баланс сред другите идентичностни групи, на азиатци, тъмнокожи, гейове и лесбийки и те да бъдат показани уравновесено. За страдание все по-малко се гледа на това какъв артикул се показва не “Оскарите ”.

 



 

Сега да вземем за пример Мишел Йео стана първата носителка на премия за основна женска роля, която е азиатка. Другата жена, която е взимала “Оскар ” и не е бяла, е Хали Бери. 

 

Тук желая да загатна, че е доста значимо премиите да се дават на разнообразни по етнос, вяра и полова ориентировка хора, само че въпреки всичко е значимо да се гледа продуктът, и когато той е първокласен - премията е доста по-заслужена, не звучи като евтина щедрост. 

Не споделям, че филмът не заслужава да бъде на такова съревнование като “Оскарите ”, не споделям, че Мишел Йео не е заслужила актриса, въпреки всичко тя взе участие в “Тигър и змей ”, “Кунг-Фу панда ”, “Винаги ще има на следващия ден ", въобще това е една огромна малайзийска актриса, само че в последна сметка 7 награди в действителност са прекомерно доста. 

Същевременно филми като " Баншите от Инишерин " на Мартин Макдона и " Семейство Фейбълман " на Стивън Спилбърг не завоюваха нито една премия.

Да, за мен това в действителност е огромен скандал. Филмът на Спилбърг дръзвам да настоявам, че е един от най-силните му от позиция на персоналната история, която споделя. Ние гледаме един Стивън Спилбърг, който се учи да снима и кани своите другари в дома си да гледат неговите филми. Освен, че имаме неговата персонална история с проблемите в фамилията, ние действително виждаме раждането на един международен режисьор. Това е паметен за Спилбърг филм, който някак мина около капките на “Оскарите ”, не взе нито една премия. 

 



Относно " Баншите от Инишерин " на Мартин Макдона, това е кино пар екселанс, само че на този филм също не беше обърнато задоволително внимание, 

Една от изненадите на вечерта беше премията за водеща мъжка роля, която беше присъдена на Брендън Фрейзър за осъществяването му в " Китът ". Това е първият " Оскар " за Фрейзър. 

Аз се веселя за тази премия и тя е заслужена, тъй като в този филм той претърпява физически модификации. Поставени са му били някакви импланти, с цел да наподобява доста цялостен, той играе свръхпълен преподавател по литература, който се срами да се покаже пред своите студенти и постоянно камерата му е изключена. 

 



 

" Китът " също не е кой знае какъв брой впечатляващ като фрагменти или метод на правене филм, само че фактически Фрейзър изиграва впечатляваща роля. Той е едно дете на Холивуд, който доста дълго беше пропуснат и Дарън Аронофски безусловно го извади от шкафа и го върна на аления килим. Холивуд обича сходни сантиментални истории за огромното завръщане. 

Едно от заглавията, които също се спрягаха за премия беше " Тар "   с невероятна роля Кейт Бланшет, само че това по този начин и не се случи. Каква е повода Бланшет да не вземе статуетка за основна женска роля?

Изключително възмутена съм, че този филм не получи премия. Кейт Бланшет изиграва страхотна и доста комплицирана роля на диригентка на филхармония, която е и лесбийка. В същото време филмът е муден, друг, има доста симфонична музика в него, само че това е киното в последна сметка.

 

Все отново съгласно мен Кейт Бланшет беше доста по-заслужаваща основна женска роля и мисля, че я ощетиха, тъй като тя е бяла жена и просто тъй като към този момент има два “Оскара ” и хората си споделиха, че те са й задоволителни, ето Мишел Йео няма, да й дадем на нея. 

Изненада ли е, че филмът " Навални " с присъединяване на Христо Грозев завоюва наградата за най-хубав документален филм?

Не мисля, че е изненада, към момента не съм го гледала, само че мисля, че той е в подтекста на настоящите събития, на това което се случва в Русия и Украйна даже. Това е гребена на вълната за подобен вид документални филми. Това, че има българско присъединяване във филм спечелил “Оскар ” и самият Христо Грозев държеше своята премия е задоволително влиятелно и е доста хубаво на такива конгреси да виждаме българи, които вземат участие и то точно с документални филми. 

Кои са най-големите разочарования и кои са най-големите позитивни изненади, които ни предложиха филмовите награди тази година?

Отдавна не считам, че “Оскарите ” са международен конгрес за авторитет, който демонстрира положителното кино. По-скоро това са пазарно насочени маркетингови награди, където всичко е искра и разкош.

 

Все отново “Всичко на всички места едновременно " в действителност ме изненада, не тъй като не чаках да вземе награди, а тъй като взе цели 7, а доста малко филми на “Оскарите ” са взимали толкоз награди. 

Според мен една от хубавите изненади беше премията в категория анимация на Гийермо дел Торо, който завоюва с неговия филм “Пинокио ”. Препоръчвам този филм на всички ваши читатели, той за следващ път ни потвърждава, че анимацията не е единствено за деца и тъкмо това ни сподели и Гийермо дел Торо, когато излезе да си вземе статуетката - че е извънредно време да спрем да приказваме за анимацията като за нещо странично за киното, нещо оттатък него и не предстои на коментар на сходни конгреси за награди или фестивали.

 

Симпатично ми е, че премията за основна мъжка роля беше връчена на Брендън Фрейзър, въпреки че аз доста одобрявам и Остин Бътлър като Елвис и щях да се веселя и той да вземе премия.  

 

Интервю на Коснтанца Илиева